🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Особености на българското медийно поведение

Бюлетин: Маркетинг и реклама Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

Интересът към проучванията на медийните аудитории в България се свежда до любопитството какви са цифрите на рейтингите, които показват броя на контактуващите с една или друга медиа. Това е естествено, защото оценява какви са популярността и общественото присъствие на медийния продукт. Но зад тази картина стои и друга, която характеризира българина като обект на сложните медийни въздействия. Защото извън цифрите на рейтинга, зрителят-слушател-читател-интернет сърфист-пътуващ по улиците е един и същ човек, който кумулира или отказва да възприеме всички медийни въздействия. Около седем милиона българи са били обект на въздействието на 134 тв канала, 120 радиостанции, 166 печатни издания , посочени от тях през 2002 г. Същите тези хора допълнително са гледали кино, видео, DVD, ползвали са интернет. Разпределението на вниманието им в тази многопластова среда се осъществява в два основни модела. Първият може да се нарече традиционен. Той се характеризира с

Постоянство на медийния избор

При него доминира привързаността към държавните медии, четенето на най-високотиражните печатни издания. Вторият модел е иновативният. Той е характерен за относително по-малката, но по-млада част от общата аудитория. Отличава се с динамичност на медийното поведение, честа смяна на медиите, реактивност към отправените послания. Това показват данните от постоянното проучване на националните медийни аудитории на „Медия ЛИНКС“ през 2002 г.* Данните доказват това, което интуитивно знаят всички - съществува сезонен цикъл на всеки тип медийно поведение. За всеки различен тип медиа той се развива по собствена логика. Най-висока е продължителността на гледане на телевизия през зимните месеци и най-ниска през август и септември. През лятото намалява и времето за слушане на радио, независимо че в този период се увеличава броят на хората, които контактуват с тази медиа. Средната продължителност на телевизионното гледане през 2002 г. е 246 минути дневно. Жените са гледали по 250 минути, а мъжете - по 242 минути. Контактите с радиостанциите са били по-кратки. Средно слушаните минути на ден са 213, като за жените те са 215 минути, а за мъжете - 209.

Най-дълго гледат телевизия в малките градове и селата. Там обаче на радиото се отделя по-малко време, а читаемостта на пресата е най-ниска. В София, където медийният пазар е най-силно развит, средната продължителност на контактите с електронните медии е по-ниска - 229 минути телевизия и 207 минути за слушане на радио. За сметка на това столичната аудитория чете преса доста по-активно, отколкото хората в останалите населени места. Най-ярко личи това в поведението спрямо всекидневниците и списанията. Като цяло данните от проучванията за миналата година показват, че жените четат предимно седмични вестници и списания, докато мъжете предпочитат всекидневниците.
Средната продължителност на престой в интернет е 82 минути. Мъжете прекарват в мрежата 90 минути, докато жените значително по-малко. Среднодневно в страната контактуващите с интернет са около 400 000 души. Кино се посещава среднодневно от 1.2%, видео гледат 6.5% и DVD - 1.4%, от населението над 15 години. Предпочитанието към различните типове медии е силно зависимо от възрастта, пола и типа на местоживеене. Алтернативните медии (интернет, кино, видео, DVD) са типични за поведението на младите хора (15 - 25 години), живеещи в големите градове, и е характерно повече за мъжете, отколкото за жените. По-възрастната аудитория, живеещите в малките населени места и жените са типичните потребители на традиционните медии. Това заключение отразява факти, които са видими и в ежедневието, но то е важно заради това, че доказва необходимостта от разнообразяване на използваните за реклама медии. Така описаната зависимост на поведението показва, че относително скоро ще се промени общото разпределение и съотношение на медийните аудитории.

Ако се сегментира медийната аудитория, най-напред могат да се посочат двете най-големи групи -

Активни и пасивни медийни потребители

Активността, по която те се диференцират, се изразява не толкова в продължителността на контакта с медиите, а в динамиката на избора, който се прави. Търсещите новите медии и новото в медиите са и стратегическите таргети на основните рекламодатели на българския пазар. Налагането на нови марки, нови практики на потребление, нови ценности на потребителите изисква използването както на алтернативните форми на реклама, така и в по-голяма степен на алтернативните медии.

Зависимостта между индивидуалната медийна и индивидуалната социална динамика е обратнопропорционална. Колкото е по-активен един човек, толкова ползваните от него медии са по-голям брой и времето, отделено за тях, е по-кратко. Това доказва проучването през 2002 г., но не дава отговор на въпроса дали потребителското поведение е резултат от медийното или го предпоставя.

Засега като ефективна се определя медийната комуникация, която достига до най-висок дял от аудиторията - постигане на най-много GRP (Gross Rating Points - брутни рейтингови точки). Реалното въздействие на едно рекламно послание обаче има други измерения. От населението над 15 години 64% си спомнят телевизионните реклами, като посочват до пет клипа, а 19% познават поне една радиореклама. Печатната реклама остава в съзнанието на 47% от населението, а външната реклама - на 35%. Данните за самооценката на обичайното поведение потвърждават, че ефективната рекламна комуникация е доста по-ниска от постигнатия аудиторен обхват. Само 20% от гледащите телевизия не превключват програмите, когато има рекламен блок. Десет процента от четящите вестници обръщат внимание на отпечатаните реклами. Като

Най-повлияни от рекламата

се определят четящите седмични и месечни списания. На промоционните лотарии, на които доста от всекидневниците заложиха през изминалата година, внимание обръщат 6% от четящите печатни издания.

Отношението към външната реклама силно зависи от общото медийно поведение. Около 8% от гледащите телевизия, слушащите радио, четящите всекидневници обръщат винаги внимание на рекламните табла по улиците. Почти два пъти по-висок е делът на хората, които следят информацията от билбордовете сред четящите списания и ползващите интернет. Най-голяма част от аудиторията признава интереса си към безплатните листовки и вестници, които се пускат в пощенските кутии. Една четвърт от медийната аудитория в страната декларира, че винаги им обръща внимание.
На този фон според личната оценка на българските потребители едва 14% определят пазарното си поведение и избора на марки при покупка според рекламата. Този дял не трябва да се възприема еднозначно, защото влиянието невинаги се осъзнава и не се признава напълно.

Рейтинговите проучвания не дават отговор на въпроса защо медийното поведение следва един или друг модел. И дали то е резултат на съзнателен избор или на отсъствие на други алтернативи за информираност и развлечение. Мотивацията на медийното поведение е все още голямото предизвикателство пред изследователите му. Тя може да се открие не само във факторите, които го обуславят, но и в качествата на медийния продукт. А това е друга и много голяма българска тема.

* Данните, цитирани в текста, са от постоянно национално представителното проучване на „Медия ЛИНКС“ за 2002 г., провеждано по методика ДАР (Day after Recall) сред 44 763 българи над 15 години.

Все още няма коментари
Нов коментар