Apr 29 2024
Leave a comment
EU Law, Media Law

Резолюция на Европейския парламент от 25 април 2024 г. относно новите твърдения за руска намеса в Европейския парламент, в предстоящите европейски избори и въздействието върху Съюза (2024/2696(RSP))

Европейският парламент прие Резолюция 2024/2696, в която се казва:

  1. изразява възмущение от достоверните съобщения, че членове на ЕП са получавали заплащане, за да разпространяват руска пропаганда, както и за да подкрепят руските усилия за систематично създаване на мрежа на зависимости чрез европейски политически партии, които след това действат като усилватели за пропагандата на Кремъл;
  2. изразява възмущението си от участието на членове на Европейския парламент в проруската медия „Гласът на Европа“, докогато Русия води незаконна агресивна война срещу Украйна; подчертава, че повечето становища, изразени от членове на Европейския парламент чрез медията „Гласът на Европа“, не представляват мнението на широкото мнозинство на членовете на ЕП, които категорично осъждат незаконното нахлуване на Русия в Украйна, както и използването от нейна страна на тактики за хибридна война срещу европейската демокрация и други нейни агресивни и антидемократични политически решения през последните години;
  3. категорично осъжда всички опити, особено опитите на Руската федерация, за подкопаване на функционирането на европейските демократични процеси и подчертава, че тези тактики трябва да имат последствия; призовава политическото ръководство на ЕС и неговите държави членки най-накрая да обърнат внимание на тези руски усилия с необходимото усещане за неотложност и решителност; призовава отново държавите членки да доразвият и прецизират пакетите от санкции, приети срещу Руската федерация, за да ограничат по-ефективно способността ѝ да води своята агресивна война и да отстранят пропуските в прилагането на действащите понастоящем ограничителни мерки; отново призовава за въвеждане на режим на санкции срещу извършителите на действия за злонамерено чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство;
  4. изразява възмущение от неотдавнашните достоверни доклади, че Петър Бистрон, водещ член на AfD (от групата ID) и член на германския Бундестаг, е приел плащания до 25 000 евро за разпространение на проруска пропаганда;
  5. изразява загриженост във връзка с неотдавнашния разпит от ФБР на члена на ЕП от AfD Максимилиан Кра и призовава AfD незабавно да обяви публично финансовите си отношения с Кремъл и публично да оповести целта и точния размер на всички плащания, произхождащи от свързани с Кремъл източници; в допълнение изразява дълбокото си безпокойство относно задържането на сътрудника на члена на ЕП Кра на 23 април 2024 г. след сериозни обвинения в шпионаж за Китай;
  6. изразява изключителна загриженост във връзка с неотдавнашните съобщения от 17 април 2024 г. относно двама предполагаеми руски шпиони с двойно германско и руско гражданство, които са били арестувани в Бавария, след като са били обвинени в проучване на цели за потенциални нападения и саботажни операции, включително нападения срещу военни съоръжения; отново изразява дълбокото си безпокойство относно мащаба на руския шпионаж в Германия и други държави, като например Полша, където през март 2023 г. бяха открити подобни дейности, и отново отправя своя категоричен призив за решителен отговор на заплахата, която представляват руските агенти, действащи в Германия и извън нея;
  7. решително осъжда руската практика за използване на незаконни имигранти, които биват насочвани към територията на ЕС с цел дестабилизиране на съседните държави членки, и по-специално Полша, Литва, Латвия и Финландия;
  8. изразява също така загриженост във връзка с арестуването на 22 април 2024 г. на трима германци, задържани по подозрение, че работят с китайското министерство на държавната сигурност за предаване на технология, която би могла да се използва за военни цели; повтаря предишните си призиви към държавите членки да се борят по-ефективно с всички шпионски елементи в ЕС, което трябва да включва и по-добра защита на критичната инфраструктура, а така също и откровена и ясна конфронтация с държавите, от които произхожда шпионажът; подчертава, че тези разкрития за шпионаж вероятно са само върхът на айсберга и представляват сериозна заплаха за нашата сигурност и демокрация;
  9. решително осъжда будещите тревога факти, разкрити от реномирани германски медии през февруари, от които става ясно, че служител, който е член на партията AfD и е свързан с член на германския федерален парламент, е бил идентифициран като лице за контакт с ФСБ, което поражда сериозни опасения относно потенциалното чуждестранно влияние в германския политически пейзаж; освен това решително осъжда факта, че при влизането на същото лице в Германия от Русия германските органи няколко пъти са установявали, че то носи 9 000 евро в брой;
  10. призовава ЕС и държавите членки да отразят санкциите, приети от чешкото правителство срещу „Гласът на Европа“ и срещу Виктор Медведчук и Артем Марчевски; изразява съжаление от факта, че „Гласът на Европа“ успя да възобнови дейността си от Казахстан от 11 април 2024 г.; призовава държавите членки да гарантират, че „Гласът на Европа“ не е достъпен от територията на Европейския съюз; освен това отбелязва, че пропуските, даващи възможност работещи за „Гласът на Европа“ да имат достъп до помещенията на Европейския парламент, са отнети;
  11. ангажира се да окаже пълна подкрепа на националните органи и да си сътрудничи с тях при разследванията, свързани с поведението на съответните членове на ЕП; приветства започването на разследване от страна на белгийските органи на предполагаемите случаи на руска намеса в изборите за Европейски парламент; призовава съответните държави членки да преценят дали засегнатите членове на ЕП носят отговорност за наказателно преследване съгласно съответното им наказателно право; призовава за засилване на съдебното сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането с международните партньори, за да се улесни разкриването, разследването и наказателното преследване на транснационални престъпни дейности и мрежи от злонамерени чуждестранни субекти, насърчаващи корупционни практики, насочени към намеса в европейските избори и подкопаване на демокрацията в ЕС; поема ангажимент да предостави пълната си подкрепа и сътрудничество за тази цел; призовава съответните парламентарни органи да направят всичко възможно, за да гарантират своевременно решение по искания за снемане на имунитета на членове на ЕП, когато такива искания бъдат получени от съответните органи; призовава тези органи да организират среща възможно най-скоро след учредителните си заседания след предстоящите европейски избори, за да започнат незабавно работата си, ако такива искания бъдат получени; остава готов да подобри допълнително вътрешните си правила относно етиката въз основа на най-високи стандарти, както и рамката си за вътрешен надзор и отчетност, а така също и механизмите за санкциониране, които са на разположение при установени нарушения на рамката на Парламента относно почтеността; призовава да се обърне най-голямо внимание на препоръките за преразглеждане на правилата на Европейския парламент относно прозрачността, почтеността, отчетността и борбата с корупцията, приети на 13 юли 2023 г., и за пълното прилагане на новите правила относно прозрачността и почтеността, приети през септември 2023 г., както и за мониторинг на всички вътрешни кодекси за поведение и решения, одобрени от Бюрото, по-специално по отношение на взаимодействието с трети държави;
  12. приветства сезирането на Консултативния комитет относно Кодекса за поведение по отношение на въпросните членове на ЕП; ангажира се изцяло да изпълнява своята приложима вътрешна рамка за санкции и призовава да бъдат разкрити всички настоящи членове на ЕП или кандидати на предстоящите европейски избори, които са вземали пари от руското правителство или негови пълномощници или са били корумпирани от тях; отбелязва, че предполагаемите действия предхождат неотдавнашното преразглеждане на уредбата на Парламента относно почтеността; счита, че правилата сами по себе си не биха предотвратили предполагаемото осъдително поведение на членовете на ЕП; въпреки това потвърждава готовността си да продължи да оценява и усъвършенства функционирането на уредбата за почтеност на Парламента, която беше укрепена след „Катаргейт“, както и установения в нея режим на санкции;
  13. приветства призива за спешно заседание на Евроюст, отправен от белгийския министър-председател Александър де Кро; приветства също така искането за разглеждане и при необходимост разширяване на мандата на Европейската служба за борба с измамите и Европейската прокуратура, за да могат да преследват по наказателен ред подобни случаи; приветства обявеното от белгийското председателство споразумение за създаване на временна работна група по кризите с цел противодействие на опитите на Русия за намеса в предстоящите европейски избори и подчертава, че в контекста на предстоящите европейски избори всички национални органи и органи на ЕС трябва да увеличат усилията си за борба със случаите на външна намеса, за да се гарантира пълната почтеност на тези важни избори; подчертава в тази връзка, че свободата на словото, свободата на медиите и спазването на закона са еднакво важни във всички демократични процеси и не могат да бъдат неправомерно ограничавани;
  14. отново осъжда предишните случаи на политически партньорства между крайно десни партии в Европа и руското ръководство, като например банковия заем за партията на Льо Пен във Франция, споразумението за партньорство между австрийската партия FPÖ и партия „Обединена Русия“ на Путин, както и многобройните срещи и обмен между различни избрани членове на ЕП, включително ръководството на германската партия AfD;
  15. изразява загриженост относно случая с австрийския шпионаж, по който бивш австрийски разузнавателен служител Егисто От, за когото се твърди, че е тясно свързан с политика от FPÖ Ханс-Йорг Йеневайн, е обвинен в шпионаж за Русия и незаконно извличане на лични данни от полицейски бази данни, включително предаване на данни от мобилни телефони на бивши високопоставени австрийски длъжностни лица на руското разузнаване;
  16. изразява безпокойство относно достоверните доклади за увеличаване на опитите на Русия да се намесва в предстоящите избори за българския национален парламент на 9 юни 2024 г.; изразява силна загриженост относно съществуването на мрежа от агенти по дезинформация, действащи в платформите на социалните медии, в традиционните медии, академичните среди, неправителствените организации и политическите партии, и относно руския контрол върху тази мрежа; изразява силна загриженост относно многобройните имоти на територията на България, които понастоящем са собственост на руски органи, като някои от тези имоти са от стратегическо значение и служат като центрове на руско влияние и оказване на натиск върху демократичните процеси в страната;
  17. изразява сериозната си загриженост относно редица политики и позиции на унгарското правителство, което под ръководството на министър-председателя Орбан в редица критични случаи е възприемало проруска, както и прокитайска позиция;
  18. осъжда участието на Русия в кампании за дезинформация, както и предполагаемите интензивни контакти и поредици от срещи между агентите, отговорни за руската намеса, с каталонска сепаратистка група; предлага Европейският център за високи постижения в борбата с хибридните заплахи в Хелзинки да извърши проучване; призовава компетентните съдебни органи да разследват ефективно контактите на членовете на ЕП, за които се твърди, че са свързани с Кремъл и с опитите за дестабилизация и намеса от страна на Русия в ЕС и неговите държави членки; изразява съжаление във връзка с всички нападения срещу съдии, разследващи дейности за намеса;
  19. счита, че неотдавнашните твърдения може да съставляват поведение, което може да бъде санкционирано съгласно неговия Кодекс за поведение, като то трябва да бъде посрещнато с най-твърд отговор, ако бъде потвърдено; подчертава важността на това незабавно да се проведе задълбочено вътрешно разследване, за да се оценят всички възможни случаи на външна намеса от страна на Русия и на други държави в Европейския парламент; подчертава, че тези разкрития са част от по-голям модел на руска намеса, както се подчертава в окончателните доклади на INGE и ING2;
  20. счита, че твърденията относно въпросните членове на ЕП подчертават необходимостта от повишаване на културата на сигурност в Европейския парламент; поради това призовава отново за пълно прилагане на препоръките, съдържащи се в неговата резолюция от 13 юли 2023 г. относно препоръки за преразглеждане на правилата на Европейския парламент относно прозрачността, почтеността, отчетността и борбата с корупцията, включително организиране на задължително обучение по въпросите на сигурността за членовете на ЕП и служителите, провеждане на подходящи проучвания за надеждност и засилване на скрининга на служителите, по-специално на тези, които присъстват на заседания при закрити врати; подчертава, че редица национални парламенти и международни организации разполагат с легитимни и добре функциониращи системи в тази област, и призовава за оценка на най-добрите практики;
  21. призовава Парламента да въведе задължително, ефективно и редовно обучение по въпросите на сигурността, намесата, етичните стандарти, спазването на нормите и почтеността за всички членове на ЕП и техните кабинети, както и за целия персонал на Парламента, с което те да бъдат осведомени, че са потенциални мишени на чуждестранни държавни и недържавни субекти; призовава службите на Парламента да въведат ефективни системи за наблюдение и контрол с цел откриване на външна намеса, като същевременно зачитат свободата на мандата на членовете на ЕП;
  22. припомня, че външната намеса е системна заплаха, на която трябва да се противодейства енергично; припомня освен това, че макар и Русия да е основният източник на външна намеса и дезинформация в Европейския съюз, други държави също са провеждали такива кампании; подчертава, че реакцията на ЕС на тези заплахи може да бъде ефективна само ако се основава на хоризонтален, цялостен и дългосрочен политически подход, осъществяван съвместно от ЕС и неговите държави членки; остава твърдо решен да продължи усилията си за борба с външната намеса в ЕС през следващите години, наред с другото чрез специален парламентарен орган; подчертава, че бдителността и защитата срещу външна намеса са особено необходими в навечерието на тазгодишните избори за Европейски парламент;
  23. подчертава ключовите законодателни актове относно свободата на медиите и цифровите права, приети от Европейския съюз през последните години, като например Европейския законодателен акт за свободата на медиите, Законодателния акт за изкуствения интелект и Законодателния акт за цифровите услуги; подчертава обаче, че са необходими допълнителни действия за спиране на разпространението на злонамерена дезинформация онлайн и за защита на правото на европейските граждани на надеждни новини;
  24. приветства приемането на законодателния пакет относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, който включва нови правила на равнището на ЕС, насочени към справяне с рисковете от изпиране на пари, свързани с видни политически личности;
  25. призовава ЕСВД и Комисията да включат в предстоящия 14-ти пакет от санкции нови медии, подкрепяни от Кремъл, и други излъчващи и медийни организации и лица, отговорни за пропагандата и кампаниите за дезинформация в ЕС;
  26. подчертава ключовата роля на разследващата журналистика за разкриването на опитите за външна намеса и прикрити дейности; отново призовава институциите на ЕС и държавите членки да гарантират достатъчно и устойчиво финансиране за разследващата журналистика; решително осъжда широкомащабната кампания за дезинформация, разкрита през януари от германското министерство на външните работи, за която се твърди, че е организирана от Русия на платформата X (предишен Twitter) с цел манипулиране на общественото мнение;
  27. категорично осъжда продължаващите усилия на Русия за злоупотреба и фалшифициране на историческата памет по отношение на най-трагичните периоди в историята на Европа, като например терора на нацисткия режим, за да се опита да оправдае настоящата си брутална, незаконна и нечовешка агресия и експанзионистичната си политика, както и нейните опити систематично да разпространява неверни исторически послания;
  28. настоява, че е необходимо да се направи повече за защита на европейската информационна среда и правото на гражданите на ЕС на достъп до надеждна информация; припомня необходимостта, както се посочва в предишните доклади на Парламента, от създаване на „огледални клаузи“, според които европейското информационно пространство е отворено за трети държави правопропорционално на достъпа в тези държави на европейски медии; подчертава, че медиите, работещи за враждебни и авторитарни режими, не следва да разполагат с достъп до сградите на Европейския парламент; настоява, че етикетирането на платформите следва не само да идентифицира дълбоки фалшификати, но и да установи положително етикетиране, като използва инструменти, създадени от медийния сектор, като например Инициативата за доверие в журналистиката; в този контекст изразява общата си подкрепа за новия механизъм за правото на информация, предложен от „Репортери без граници“;
  29. счита, че са необходими повече усилия за подходяща защита на европейската демокрация, и настоятелно призовава националните органи да информират изцяло гражданите на държавите членки, засегнати от случая „Гласът на Европа“;
  30. отбелязва, че крайната цел на руската намеса е да накърни, раздели и отслаби ЕС и да подкопае подкрепата за Украйна; подчертава, че хибридните тактики на Руската федерация ни най-малко не благоприятстват политическата програма на Русия в рамките на ЕС, а напротив – създават допълнителен импулс за непоколебимата подкрепа на ЕС за Украйна в нейната защита срещу незаконния окупатор;
  31. подчертава, че агресивната война на Русия срещу Украйна е разкрила огромния мащаб на чуждестранното манипулиране на информация в ЕС и неговите непосредствени съседи, а именно Западните Балкани и държавите от Източното партньорство; призовава ЕС и съседните му държави да засилят сътрудничеството си в борбата с дезинформацията, хибридните заплахи и киберсигурността;
  32. призовава Европейския съюз да прояви бдителност по отношение на опитите на всяка трета държава, включително Русия, да оказва неправомерно влияние върху демократичните му процеси; предупреждава Руската федерация, че хибридните кампании за дезинформация, кибератаките и операциите за оказване на влияние вече представляват сериозни атаки срещу европейската демокрация и че всяко физическо действие на европейска територия би представлявало драматична ескалация; призовава държавите членки да разкрият и разследват руските опити за саботаж на критична инфраструктура; подчертава необходимостта от укрепване на предпазните мерки за защита на инфраструктурата за произвеждане на избори, която е особено уязвима на физически атаки и кибератаки преди и по време на избори;
  33. припомня, че дори в случаите, в които законите поставят ограничения върху източниците на политическо финансиране, руските участници са намирали начини да ги заобиколят и са предлагали подкрепа на своите съюзници; припомня по-специално доказателствата за заеми от чуждестранни банки (какъвто беше случаят с партията „Национален фронт“ във Франция през 2016 г.), споразуменията за закупуване и търговски споразумения (какъвто беше случаят с публикуваните на 17 май 2019 г. от „Шпигел“ и „Зюддойче цайтунг“ твърдения, уличаващи FPÖ, и с публикуваните на 10 юли 2019 г. от „Бъзфийд“ и „Л’Eспресо“ твърдения, уличаващи „Lega per Salvini Premier“ в Италия), както и улесняването на финансови дейности (както беше разкрито от британската преса във връзка с кампанията на Leave.eu);
  34. осъжда факта, че кампаниите за чуждестранна намеса често са насочени срещу конкретни малцинства и уязвими групи, и отбелязва, че насочването към тези малцинства има по-широка цел, а именно да подкопае привлекателността на демократичните и равноправни общества;
  35. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Apr 29 2024
Leave a comment
EU Law, Media Law

Съд на ЕС: Шремс срещу Мета

Поредното стълкновение между Максимилиан Шремс и социалните мрежи. Публикувано е заключението на Генералния адвокат по дело C‑446/21 Maximilian Schrems срещу Meta Platforms Ireland Limited, по-рано Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Спорът в главното производство

През 2018 г., след влизането в сила на ОРЗД, Meta Platforms Ireland представя нови условия за ползване на Facebook на потребителите си в Европейския съюз за получаване на съгласието им, което освен това е необходимо, за да могат да се регистрират или да имат достъп до акаунтите и услугите, предоставяни от Facebook. Новите условия за ползване дават възможност на ползвателите да се запознаят със съхраняваните данни и да ги контролират.
 Ищецът е потребител на Facebook, който е приел новите условия за ползване, представени от Facebook. Както е видно от акта за преюдициално запитване, той е направил обществено достояние
това, че е хомосексуален, но никога не е посочвал своята сексуална ориентация и не е публикувал чувствителни данни в профила си във Facebook. Ищецът не е разрешил също така на ответника използването за целева реклама на информация от профила му в областите: статус на връзката,
работодател, професия и образование.
Ищецът обаче получил реклама на жена политик и тази реклама му е показана въз основа на анализ, че е налице сходство между него и други „клиенти“, които са отбелязали този политик с
„Харесвам“; той редовно получавал реклами, насочени към хомосексуални лица, и покани за съответни събития, въпреки че никога преди това не се е интересувал от тези събития и дори не е знаел местата, в които те се провеждат. Тези реклами или тези покани не са били основани директно на сексуалната ориентация на ищеца или неговите „приятели“ в социалната
мрежа, а на анализа на техните интереси.
  При тези обстоятелства ищецът предявява пред Landesgericht für Zivilsachen Wien (Областен съд по граждански дела Виена, Австрия) иск за принудително изпълнение, за установяване и за
преустановяване на твърдяното незаконосъобразно обработване на неговите лични данни от Meta Platforms Ireland.

Преюдициалните въпроси:

1)Трябва ли член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД (свеждане на данните до минимум) да се тълкува в смисъл, че всички лични данни, с които разполага платформа, като тази в главното производство (по-специално от субекта на данни или от трети страни на и извън платформата), могат да се събират, анализират и обработват за целите на целевата реклама без ограничение в зависимост от време или вид на данните?

2)Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) във връзка с член 9, параграф 2, буква д) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че изразяване на собствената сексуална ориентация за целите на дискусионна група позволява обработването на други данни за сексуалната ориентация с оглед на събирането и анализирането на данни за целите на персонализираната реклама?

Заключението на ГА:

1) Член 5, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)

трябва да се тълкува в смисъл, че:

– не допуска лични данни да се обработват за целите на целевата реклама без ограничение в зависимост от време или вид на данните, и

– запитващата юрисдикция следва да прецени, като вземе предвид обстоятелствата по случая и приложи принципа на пропорционалност, доколко срокът за съхраняване на данните и обемът обработвани данни са обосновани с оглед на легитимната цел за обработване на тези данни за целите на персонализираната реклама.

2) Член 5, параграф 1, буква б) във връзка с член 9, параграф 2, буква д) от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че

– изразяване на собствената сексуална ориентация за целите на дискусионна група, отворена за обществеността, макар да може да представлява действие, с което заинтересованото лице „явно е направило обществено достояние“ тези данни по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) от този регламент, само по себе си не позволява обработването на посочените данни или на други данни за сексуалната ориентация на това лице с оглед на събирането и анализирането на данни за целите на персонализираната реклама.

Личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не трябва да се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели. Съгласно член 9, параграф 1 от този регламент се забранява обработването на лични данни по-специално за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице, освен ако такова обработване не попада в обхвата на някое от изключенията, предвидени в член 9, параграф 2 от посочения регламент.

Apr 27 2024
Leave a comment
BG Content, Media Law

Директорът на Народния театър v Александър Морфов в съда

Миналата година по време на церемонията на наградите “Аскеер” режисьорът Александър Морфов казва за директора на Народния театър: “Там някъде се спотайва онази партийно-номенклатурна нищожна личност, който е директор в момента. Но да не го превръщаме в политически разговор”.

Директорът Васил Василев е завел наказателно дело, с граждански иск за 100 000 лв. срещу Александър Морфов, по повод изказването му. Първото заседание се е провело вчера, 26 април 2024.

Става ясно, че Василев се е обърнал и към Комисията за защита от дискриминация – там твърдението е за тормоз от страна на Морфов.

Александър Морфов е уволнен дисциплинарно. Представленията му се играят на други сцени.

Това не е първото дело, заведено от директора. В Софийския районен съд е образувано дело по тъжба на Васил Василев, който се почувствал обиден от изказване на актьора Камен Донев: “…в изкуството няма място за мижитурки“. Делото ще продължи през октомври.

Apr 26 2024
Leave a comment
BG Law Making, BG Regulator, Media Law

Председателство на СЕМ: с два гласа – толкова

Поради изтичане на 28 април 2024 на мандата на председателката Соня Момчилова се е провел избор на нов председател. На четири заседания членовете на СЕМ не са успели да изберат председател. Издигнати са две кандидатури – Габриела Наплатанова (президентска квота) и Симона Велева (парламентарна квота) – които са получавали по два гласа за, два против и един въздържал се. Наплатанова получава гласа на Момчилова, Велева получава гласа на Велкова.

В този случай не върши работа и чл.37, ал.3 ЗРТ, защото СЕМ не постига и обикновено мнозинство.

Членовете на регулатора са се абстрахирали от решението на Административен съд – София област, според което нямат право да се въздържат, ако това право не е предвидено изрично в закона: за избора на Кошлуков, атакуван от Ирина Величкова, АССО казва, че “липсва нормативно предвидена възможност за гласуване въздържал се – поради което гласуването с въздържал се според АССО е в противоречие с материалноправните разпоредби. Там спорът продължава и не му се вижда краят, така че правна сигурност от тази посока не може да се търси.

Като изход от положението членовете на регулатора са решили да работят с временно изпълняващи длъжността – и за да не влизат в същата улица без изход, са решили да изберат последователно двама вр.и.д. – двамата кандидати – за срок от по шест месеца, като първа е Наплатанова. В закона няма ограничение за срока на избор на вр.и.д. Ако всеки кандидат събира по два гласа, перспективата за избор на председател в този състав не е оптимистична. С изтичането на мандата на Момчилова като член на СЕМ ще има промяна в състава, остава да видим какво ще последва.

*

Нормативна основа. Според Закона за радиото и телевизията:

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) На първото си заседание членовете на Съвета за електронни медии избират от състава си председател за срок една година.

(2) Председателят:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) представлява Съвета за електронни медии;

2. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) свиква заседанията на Съвета за електронни медии и ги ръководи;

3. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подписва актовете на Съвета за електронни медии, взети в изпълнение на този закон;

4. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) осъществява връзките на Съвета за електронни медии с държавните органи и с доставчиците на медийни услуги, както и с международните организации в областта на медийните услуги;

5. (нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон;

6. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подготвя заседанията на Съвета за електронни медии;

7. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) ръководи работата на администрацията;

8. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) контролира изпълнението на приетите актове.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

(4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Освобождаването на председателя от поста му става с изтичане на едногодишния срок, за който е избран – автоматично, или по негово собствено желание – с решение на Съвета за електронни медии.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии по предложение на всеки един от неговите членове може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя поради неизпълнение на неговите задължения.

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Ако на три поредни заседания в продължение на един месец не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство.

Apr 26 2024
Leave a comment
EU Law, Media Law

ЕС: Насоки за VLOP/VLOSE за защита на демократичния изборен процес

В Официален вестник на ЕС  днес са публикувани Насоки на Комисията за доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки относно смекчаването на системните рискове за изборните процеси в съответствие с член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065

В началото са посочени целите:

1. Онлайн платформите и търсачките се превърнаха във важни места за обществен дебат и за формиране на общественото мнение и поведението на гласоподавателите. С Регламент (ЕС) 2022/2065 („Акта за цифровите услуги“) се налагат задължения на доставчиците на много големи онлайн платформи (МГОП) и много големи онлайн търсачки (МГОТ)  да извършват оценки на специфични рискове и да въвеждат разумни, пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на риска, включително за „всички действителни или предвидими отрицателни последици за гражданския диалог и изборните процеси и обществената сигурност“ .

2. Съгласно член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 Комисията може да отправи насоки относно мерките за смекчаване на риска, които доставчиците на МГОП и МГОТ трябва да приемат във връзка със специфични рискове. В тези насоки може по-специално да се представят най-добри практики и да се препоръчат възможни мерки, като надлежно се отчетат евентуалните последици от мерките за основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), за всички участници.

3. Широк спектър от явления, свързани с онлайн платформите и търсачките, пораждат повишен риск за почтеността на изборите. Те включват, но не се ограничават до разпространението онлайн на незаконни изказвания, пораждащи омраза, заплахите, свързани с чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, както и по-широкото явление дезинформация, разпространението на (изпълнено с насилие) екстремистко съдържание и на съдържание с цел радикализиране на хора, както и разпространението на съдържание, генерирано чрез нови технологии като генеративния изкуствен интелект („ИИ“) . С оглед на няколкото изборни кампании, планирани в ЕС през следващите месеци, включително предстоящите през 2024 г. избори за Европейски парламент, настоящият документ съдържа насоки, чиято цел е да се подпомогнат доставчиците на МГОП и МГОТ да гарантират, когато е целесъобразно, че изпълняват задължението си за смекчаване на специфичните рискове, свързани с изборните процеси. Настоящите насоки остават като цяло актуални и след провеждането на тези избори.

4. Мерките, предприети от МГОП и МГОТ в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, включително всички мерки за смекчаване на отрицателните последици за изборните процеси, посочени в настоящите насоки, следва да се предприемат с особено внимание към защитата на основните права, залегнали в Хартата, включително правото на човешко достойнство, зачитането на личния и семейния живот, защитата на личните данни, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително свободата и плурализма на медиите, свободата на сдружаване и свободата на стопанска инициатива. Доставчиците на МГОП и МГОТ следва да отделят необходимото внимание на вероятното въздействие на мерките върху основните права на всички засегнати участници, включително уязвимите групи, като вземат предвид принципа на достъпност и приобщаване по отношение на мерките.

5. В настоящите насоки вече се отчитат предстоящите задължения, наложени на доставчиците на МГОП и МГОТ по силата на Регламент (ЕС) 2024/900 относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране („Регламента относно политическото рекламиране“) , както и на предстоящия Регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект („Законодателния акт за изкуствения интелект“) , които са в процес на приемане от законодателя на ЕС, както и доброволните ангажименти, поети от доставчиците на МГОП и МГОТ в рамките на Пакта за изкуствения интелект, да се придържат към задълженията, предвидени в Законодателния акт за изкуствения интелект, преди влизането му в сила . Доставчиците на МГОП и МГОТ са длъжни да спазват тези правно обвързващи правила при влизането им в сила, доколкото това е приложимо за тях.

Apr 23 2024
Leave a comment
Media Law, US Law

Държавен департамент на САЩ: Доклад за състоянието на правата на човека 2023

Стана известен поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2023.

Идентифицирани проблеми тази година: независимостта на съдебната система; сериозна корупция в правителството; престъпления, насилие или заплахи за насилие, мотивирани от антисемитизъм; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие на база сексуална ориентация и др.

Представяне на частта от Доклад 2021 относно  свободата на изразяване и комуникационните права (със съкращения)

Намеса в личния живот

Конституцията и законът забраняват подобни действия; обаче има съобщения, че правителството не спазва тези забрани.През май директорът на Националната следствена служба Борислав Сарафов заяви по време на телевизионно интервю, че главният прокурор Иван Гешев е управлявал частно звено, което е извършвало наблюдение, фотографиране и аудио и видеозапис за събиране на информация срещу негови „политически, икономически и вътрешни опоненти“. Гешев не отговори официално на
обвиненията. Той беше отстранен от длъжност през следващия месец за „уронване на престижа на съдебната система“ и унизително отношение към членовете на парламента.

Свобода на изразяване

Конституцията и законът предвиждат свобода на изразяване и правителството като цяло зачита това право. Възникват някои законови и практически ограничения на свободата на изразяване. Корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното правителствено управление на ресурсите, предназначени за подпомагане на медиите (включително фондовете на ЕС), сериозно вредят на медийния плурализъм.

През март Amnesty International заяви в своя доклад за състоянието на човешките права в света , че в България „журналисти и независими медии, отразяващи организирана престъпност, корупция или права на малцинствата, са изправени пред постоянни заплахи и тормоз и често са жертви на злоупотреби от държавни служители и бизнесмени.” Репортери без граници заявяват в Световния индекс за свобода на печата , че свободата на медиите в страната е „крехка и нестабилна“ и че „малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск“. Индексът също така посочва: „Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в регулираните сектори.“ Близо 75 процента от журналистите в страната са посочили в национално проучване, че медийната среда е „токсична“ и „корумпирана“, медийната собственост е непрозрачна, а онези, които накърняват независимостта на медиите, се радват на безнаказаност.

Като цяло гражданите имат възможност да критикуват правителството и да обсъждат въпроси от обществен интерес без официални репресии. Законът предвижда лишаване от свобода от една до четири години за използване и подбуждане към „език на омразата“, дефинирана като подбуждане към омраза, дискриминация или насилие въз основа на раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, националност, религия, сексуална ориентация, семейно положение, социален статус или увреждане. Законите, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат към печатните и други медии.

Насилие и тормоз : Журналисти са подлагани на тормоз, заплахи и сплашване от властите. В Световния индекс за свобода на пресата за 2023 г. RSF идентифицира сплашването от политици, както и административния и съдебен натиск срещу издатели и журналисти като обичайна практика и критикува властите за нежеланието им да разследват подобни случаи.

Независимите медии са подложени открито на сплашване от политици на всички нива и на административен и съдебен натиск. През април Асоциацията на европейските журналисти (AEJ) съобщи за шест граждански дела, всяко за 10 000 лева (5400 долара), срещу разследващите журналисти Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко във връзка с техни статии, в които се твърди, че има корупционни практики в строителството на пътна инфраструктура. От асоциацията отбелязват, че завеждането на делата съвпада с прессъобщение на прокуратурата, в което се намеква, че Стоянов е участвал в престъпна дейност поради комуникация с източник, задържан за притежание на наркотици. AEJ призова прокуратурата „да спре опитите си да дискредитира журналисти само защото не харесва публикациите им и да прекрати практиката си да разкрива журналистически източници“.

През август АЕЖ обвини ултранационалистическата политическа партия „Възраждане“, че води списък на нежелани журналисти и медии, които партията нарича „чужди агенти“, отказвайки на журналисти от АЕЖ достъп до публични партийни събития и ги тормози в социалните медии. Според АЕЖ членове и симпатизанти на „Възраждане“ са разпространили снимки на журналистите от Factcheck.bg Мина Киркова и Елица Ковачева, придружени с обидни и клеветнически коментари и заплахи.

Цензура или ограничения на съдържанието : Журналисти съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагане на политически гледни точки от корпоративни лидери с подразбиращата се подкрепа на правителството.

Журналистите и издателите често са били жертви на неправомерни съдебни спорове, насърчаващи атмосфера на автоцензура. В анализ на стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs) Антикорупционният фонд отбелязва, че докато повечето дела срещу журналисти в крайна сметка завършват с оправдателни присъди, SLAPPs увеличават автоцензурата сред 25 процента от журналистите и допринасят за „уязвима медийна среда“. Amnesty International се позовава на проучването на AEJ в своя доклад за 2022/2023 г. , което показва неправомерен натиск и заплахи. Според Amnesty това има смразяващ ефект върху докладването и води до автоцензура. В доклада се отбелязва, че „журналисти и правозащитници, живеещи извън столицата София, са особено уязвими на сплашване“.

На 24 март платформата Mapping Media Freedom съобщи, че прессекретарят на президента Кирил Атанасов е „дискредитирал и се е опитал да окаже натиск“ на кореспондента на Нова телевизия в Брюксел Антоанета Николова заради нейния новинарски репортаж, в който се твърди, че има разминаване между казаното от президента Румен Радев пред медиите и позицията му пред европейските лидери. Според Николова Атанасов е звънял както на нея, така и на редакционното ръководство на Нова телевизия, оплаквайки се от „некоректни внушения“ в репортажа, но е отказал официален отговор от името на президента. Заради отказа на пресаташето да излезе публично с оплакванията си, Николова изтълкува обаждането му до нея и ръководството на медията като опит за сплашване и тормоз. Атанасов отрече да е отправял заплахи към репортера в последващ пост във Фейсбук и заяви, че „президентската институция… ще продължи да алармира медиите, когато види разминаване между медийното отразяване и фактите“ и че „инсценираните скандали служат [като] дезинформация“.

Закони за клевета : Клеветата е престъпление, наказуемо с глоба и обществено порицание. На 4 август влезе в сила нов закон, който намали глобите за клевета и обида срещу длъжностни лица до същите нива като глобите за клевета срещу частни лица. Правителствени служители и корпоративни интереси използваха наказателни закони за клевета, за да се опитат да ограничат свободата на изразяване.

През март онлайн новинарският сайт Mediapool.bg съобщи, че застрахователната компания Лев Инс е завела дело за клевета срещу изданието във връзка с публикация от септември 2022 г., която разказва за заседание на правителството, цитирайки стенограма, по време на която министър споменава дълга на компанията към мултинационална застрахователна система. По делото се иска един милион лева (540 000 долара) обезщетение. Според Mediapool статията точно цитира изявление на министър и предоставя точен отчет на стенограма, което насочва към извод, че единствената цел на съдебния иск е „да се сплашат медиите и цялата журналистическа общност“. AEJ коментира, че случаят е „класически пример за SLAPP“, отбелязвайки „рекордно високата сума“ на иска.

Интернет свобода

Правителството не ограничава достъпа до интернет, нито цензурира онлайн съдържание.


Apr 23 2024
Leave a comment
Media Law, US Law

Процесът срещу Тръмп: членовете на журито са анонимни, но кои медии предпочитат

Интересна информация за журито в процеса срещу Тръмп

Apr 23 2024
Leave a comment
Media Law, US Law

Процесът срещу Тръмп и медийната тактика ‘Catch-and-Kill’

Терминът е измислен от редактори на таблоиди. Става дума за закупуване на правата върху истории с цел да се гарантира, че информацията никога няма да стане публична. Сега в процеса срещу Доналд Дж. Тръмп се изяснява, че той се е облагодетелствал от тази практика, пише Ню Йорк Таймс.

Защо някой би искал да дава пари за история, която никога не възнамерява да публикува? Вземането на решение какво да се публикува и защо често е въпрос на бизнес, пресмятане, бартер на услуги. Изданието разкрива, че Дейвид Пекър, бившият издател на The National Enquirer и други таблоиди като Star и Men’s Fitness, е майстор на тази техника според хора, които са работили за него.

През 2003 г. American Media Inc. на Пекър купува няколко списания за фитнес – и когато г-н Шварценегер, който често е представян в тези списания, се включва в изборите за губернатор на Калифорния, г-н Пекър нарежда на служителите си да купят негативни истории за него, за да защити инвестицията си, казват бивши служители.

По „проекта Дейвид Пекър“ са платени 20 000 долара на жена, за да не говори за аферата си с Шварценегер, и още 1000 долара на нейна приятелка и 2000 долара на мъж, разполагащ с видеоклип на кандидата, който танцува неприлично в Рио де Жанейро. Г-н Шварценегер беше избран за губернатор.

Според прокурорите в Манхатънския процес срещу Доналд Дж. Тръмп, г-н Пекър е използвал тактиката и на президентските избори през 2016 г., като е платил на портиер и модел на Playboy, за да ce спре разпространението на негативните истории за г-н Тръмп.

FYI.

Apr 19 2024
Leave a comment
Digital, Media Law

Платформите по време на предизборната кампания

С оглед на изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. Органът на регулиране на аудиовизуалната и цифровата комуникация във Франция (Arcom) е приел препоръки към платформите по време на предизборната кампания. Регулаторът препоръчва набор добри практики, които онлайн платформите могат да възприемат за борба с рисковете по време на кампанията. Тези препоръки са в съответствие с проекта на насоки за Европейската комисия относно мерките за намаляване на риска, специфични за изборни процеси съгласно Европейския регламент за цифровите услуги (DSA).

Платформите е препоръчително да:

 • адаптират методите на работа на своите услуги, за да гарантират, че няма вероятност да навредят на изборните процеси, като се има предвид френския контекст;

• създават специални вътрешни екипи, оборудвани с подходящи ресурси, специфични адаптирани езикови способности и всички съответни експертни познания по изборен период, по-специално за да се гарантира спазването на приложимите разпоредби на френския избирателен кодекс;

• определят оперативни точки за контакт, за да гарантират диалог с националните публични органи, отговорни за организирането на вота, както и с предизборните екипи;

• поддържат открит диалог с организациите на гражданското общество; изследователи и проверяващи факти помагат в борбата с дезинформацията и чужда намеса;

 • демонстрират повишена прозрачност на решенията за модериране, за да насърчава   доверието на потребителите в изборния процес – особено в случай на решение за модериране, засягащо особено видими акаунти или в случай на преразглеждане на решение за модериране, което засяга такива;

• повишават осведомеността на кандидатите и техните екипи за рисковете от имуществени щети по въпроси на интелектуалната собственост,   за да се предотврати всякакъв риск за спорове, свързани с публикуването на защитено съдържание;

 • подчертават значението на информация от официални източници за  изборите и повишават  осведомеността на потребителите относно гражданското участие, особено в насочване на потребителите към официална информация за това как и къде се провежда  гласуване във Франция;

• позволяват на потребителите да имат достъп до повече контекстуална информация, за да   могат да идентифицират  произхода или автентичността на съдържанието и свързаните акаунти, като обръщат особено внимание на чуждестранните медии, които не го правят;

• ясно идентифицират рекламите от политическо естество, когато  разпространението е разрешено от общите условия на услугата и в рамките на ограниченията на  изборния кодекс;

• въвеждат подходящи процедури за осигуряване на своевременно откриване на координирани неавтентични манипулационни операции;

• предвиждат всички последствия от правилата, приложими във Франция,   които имат за цел да осигурят гладкото протичане на изборите;   

•  информират  своите потребители, по-специално тези с голяма аудитория („инфлуенсъри“), за правилата, приложими в деня, предхождащ изборите и изборния ден, за  неразпространение на резултати от екзит полове и  да реагират своевременно при сигнал за съдържание, което би било незаконно през този период.

Apr 19 2024
Leave a comment
Digital, EU Law, Media Law

Европейската комисия прилага DSA

Съобщение от Европейската аудиовизуална обсерватория:

Законът за цифровите услуги (DSA), приет през октомври 2022 г., регулира посредническите услуги, като се фокусира особено върху много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи онлайн търсачки (VLOSE). След прилагането му, Европейската комисия (ЕК) определи ключови VLOP и VLOSE през април 2023 г., включително Bing, Google Search, LinkedIn, Meta, Snapchat, TikTok, YouTube и X.

Едно от правомощията на ЕК съгласно DSA е правомощието да изисква информация (request for information, RFI) от VLOP и VLOSE, за да оцени тяхното съответствие със задълженията на регламента. Член 67 от DSA очертава това правомощие за разследване.

Последните действия на ЕК показват използването на RFI за оценка на съответствието на услугите с DSA:

На 1 март 2024 г. ЕК изпрати RFI до Meta, като се фокусира върху области като рекламни практики, препоръчителни системи и оценки на риска, свързани с нови функции, като опции за абонамент за реклами (членове 26, 27, 34 и 35 от DSA) .

На 14 март 2024 г. ЕК насочи отделни RFI към LinkedIn и други големи платформи (Bing, Google Search, Facebook, Instagram, Snapchat, TikTok, YouTube и X). В искането до LinkedIn специално се търси подробна информация относно спазването на забраната за представяне на реклами въз основа на профилиране с използване на специални категории лични данни (член 26, параграф 3 от DSA).

Исканията към другите платформи имат за цел да съберат подробна информация относно спазването на задължението за оценка на риска, свързано с генериращия изкуствен интелект и разпространението на невярна информация (членове 34 и 35 DSA).

Съгласно разпоредбите на DSA всяко предприятие трябва да отговори в определен срок на исканията на ЕК за информация.

Непредоставянето на точна, изчерпателна или прозрачна информация може да доведе до санкции, както е посочено в член 74, параграф 2 от DSA. ЕК ще оцени получените отговори и ще определи подходящите следващи стъпки за осигуряване на съответствие и справяне с евентуални нарушения на DSA.

Също така ЕК напомня, че в следващите дни DSA започва да се прилага към новопризнатите VLOS – The #DSA obligations will apply from 21 April for Pornhub and Stripchat & 23 April for XVideos.

← Older posts