събота, 1 декември 2007 г.

Медийно право - лекции

ТЕМА 1
Предмет, система, метод и субект на медийното право

1. Предмет на правно регулиране са обществените отношения свързани с радио и телевизионната дейност.
Радио и телевизионната дейност е създаване на радио и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез наземно радиоразпръскване по кабелен, спътников или друг технически начин в кодиран или некодиран вид, което е предназначено за неограничен брой лица.
- не е предмет на медийното право разпространение на радио и телевизионни програми само в една сграда;
- не са предмет на регулация радио и телевизионни програми, създавани с цел разпространение за нуждите на държавтите органи или юридически лица, когато съдържанието на програмата се отнася само за тяхната дейност и техниката за предаване е тяхна собственост;
2. Система.
Както всички клонове в българското право има обща и специална част.
В общата част са залегнали основните понятия и определения относно това какво е радио и телевизионната дейност, принципите на тази дейност, както и субектите обвързани в медийно-правното регулиране.
В специалната част е залегнало следното:
a) Статут, функции и правомощия на съвета за електронни медии (СЕМ);
b) Правен статут на БНР, БНТ;
c) Реклама и спонсорство;
d) Лицензионни и регистрационни режими;
e) Финансиране;
3. Метод.
Методът на правна регулация е както на власт и подчинение така и на равнопоставеност. С първия метод се регулира статутът на СЕМ, лицензионните режими и рекламата. С втория се регулира дейността на търговските оператори, авторските права и спонсорството.
4. Субект.
Субекти на медийното право са: СЕМ и телевизионните оператори.
Радио и телевизионните оператори са обществени и търговски. Търговски са едноличните търговци и търговските дружества с лицензия или регистрация за радио и телевизионна дейност, които работят с цел осигуряване печалба на своите собственици.
Обществени радио и телевизионни оператори са физически или юридически лица с лицензи или регистрация за радио и телевизионна дейност, които работят с основна цел да допринасят за реализиране на конституционното право на информация.

ТЕМА 2
Възникване и развитие на медийното право

Гражданското общество е преди всичко информационно общество, неговото постигане е невъзможно без решаващата роля на “четвъртата власт”. Влиянието на медиите като фактор за развитие на демократичните процеси е един от основните надзорни механизми за влияние на обществото върху политическата власт. Това се осъзнава още в началото на радиоразпространението в България.
Първото радиоизлъчване е осъществено на 25.09.1921 г.
Първият нормативен акт е Законът за радиото от 1927 г. и правилникът за неговото предложение. През същата година България се присъединява към Международната радио-телеграфна конвенция (Вашингтон). Разбирането за ролята на медиите като работещ механизъм за въздействие и за реформиране на определени обществени нагласи, води до издаването на Наредба за обществена обнова 1934 г. С нея се създаде специализиран държавен орган Главна дирекция за обществена обнова, която се ангажира с организиране и регулиране на културната област. Една година по-късно се издава наредба-закон, която отменя Закона за радиото от 1927 г.
През 1941 г. е приета Наредба за национална пропаганда, в която печатът, радиото и другите дейности се считат за пропагандни средства, създава се дирекция, която ги ръководи.
В периода на Втората световна война са приети редица законодателни мерки, в това число изменение на Закона за защита на държавата (ЗЗД), които се отнасят до радиоразпръскването. Въвежда се строг санкционен режим за извършването на престъпления чрез радиото. Според чл.16 на този закон се предвижда глоба за лице, което тайно или явно слуша враждебни чуждестранни радиостанции. В особено тежки случаи следва затвор. Предвижда се смъртно наказание за лица, които във военно време говорят против режима в България. През 1945 г. е приета Наредба-закон за защите на народната власт. Според чл.5 :“който в страната или чужбина, устно или писмено, чрез печата, радиото или по какъвто и да било начин възхвалява или одобрява извършването на деания свързани с неподчинение на родната войска или милиция, се наказва със строг тъмничен затвор”
През 1947 г. е приета новата конституция, в чл.7 се казва, че “радиоразпръскването е държавна общонародна дейност”.
През 1948 г. е приет Закона за радиото, с него се гарантира държавен монопол на тази дейност.
През 1954 г. е обнародван Указът за пощенските, телеграфните, телефонните и радиосъобщения в Народна Република България.
На 18.05.1971 г. влиза в сила новата конституция (Живкова), в чл.46 се казва:“държавата полага особени грижи за развитието на науката, културата и изкуството като създава радио и телевизия”.
През 1973 г. в Избирателния закон е предвидено, че “при отварянето на урните при избори присъстват граждани както и предствители на радио и телевизия”.
През 1983 г. е издадена наредба за абонамент на радио устройства и телевизионни и усилвателни устройства.
През 1990 г. Великото народно събрание приема основните положения за временен статут на БНР и БНТ.

ТЕМА 3
Конституционно-правни основи на медийното право

В конституцията на Република България приета 1991 г. са отразени основните комуникационни права, сред които са правото на свободно изразяване, на информация (чл.39, 40, 41). Продължение на създадената правна медийна регулация за надзор на електронните медии от страна на законодателната власт, предоставя параграф 6 от преходните и заключителни наредби на конституцията, а именно до създаване на нова законодателна уредба за БНТ, БНР и БТА. Народното събрание осъществява правомощия както Великото народно събрание. Въпреки тази разпоредба, закон за радиото и телевизията е приет едва след решение №16 и 24 на конституционния съд през 1996 г.
Той поставя законовите основи на радио и телевизионната дейност в България в общ нормативен акт. В този смисъл той е кодификационен. С решение №21 от 1996 г. конституционният съд обявява за противоконституционни редица негови разпоредби плюс начина на реформиране на регулационния орган. Той е отменен от действащия закон за радио и телевизия от 1998 г. след две решения на конституционния съд.

ТЕМА 4
Принципи на медийното право

Основните принципи на медийното право са залегнали в чл.39, 41 от конституцията те гарантират правото да се търси и получава информация. В Закона за радио и телевизия от 1998 г. тези принципи са детайлизирани като на тяхна база е изведен принципът за независимостта. В чл.8 е посочено, че законът гарантира независимост на радио и телевизионните оператори и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса. Създаването на радио и телевизионни програми в Република България е свободно, не се допуска цензурирането на програми под каквато и да е форма.
При осъществяване на своята дейност радио и телевизионните оператори се ръководят от следните принципи:
1. Гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение.
2. Гарантиране на правото на информация.
3. Запазване на тайната на източника на информация.
4. Защита на личната неприкосновенност на гражданите.
5. Недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите.
6. Недопускате на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие, или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак.
7. Гарантиране на право на отговор.
8. Гарантиране на авторски и сродните им права.
Най-малко 50% от общогодишното програмно време трябва да бъде предназначено за европейски предавания, когато това е възможно. Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио и телевизионните предавания. Журналистите, сключили договор с радио и телевизионните оператори, не могат да получават инструкции за своята дейност от лица извън органите на управление на медията.
Критиката спрямо програмната политика на медията, не се счита за нелоялност от страна на журналиста към собственика на медията. Журналистите, работещи в медията имат право да откажат изпълнение на възложена задача, когато тя противоречи на закона.
Радио и телевизионните оператори излъчват програми на официалния език съгласно конституцията. Допустимо е да се да се излъчват програми на чужд език, когато програмата се разпространява с образователна цел, когато програмата е предназначена за български граждани, за които българският език не е майчин, когато е предназначена за слушатели или зрители в чужбина и когато се препредават чужди програми.
Радио и телевизионните оператори имат право да получават необходимата им информация от държавните и общински органи, ако тя не съдържа предвидена от закона тайна. Те са длъжни да използват точно тази информация и не тендициозно. Те са длъжни да дават информация за своята дейност в предвидените от закона случаи. Електронните медии са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца.
Лице, което твърди, че е било засегнато от предаване, има право на достъп до съответните архиви и на копие от записа. То има право на отговор.
Радио и телевизионните оператори не са длъжни да разкриват източника си на информация освен ако това не им бъде наредено от съд. Те имат право да включват информация като се позоват на неизвестен източник и като изрично посочат това. Електронните медии не могат да създават и разпространяват предавания, съдържащи информация свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие, но те могат да включват информация от обществен интерес.
Радио и телевизионните оператори носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставени от или на тях за разпространение. Електронните медии не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са получени по официален ред, цитати от документи, точно възпроизвеждане на публични изявления.
Медиите разпространяват предавания само с предварително уредени авторски и сродни права.

ТЕМА 5
Европейското право на медиите
I. Актове на Европейския съюз.
Системата на европейското право се състои от норми, от т.н. първично и т.н.вторично (производно) право. Към втората категория източници принадлежат директивите, сред които основна, свързана с медийното регулиране е директива 89/552 за съгласуване на някои разпоредби в законите, подзаконовите и нормативните актове на държавите членки, отнасящи се до извършването на телевизионна дейност. Тя е популярна като директива “Телевизия без граници”. В своята основа тя е координираща и се използва в регулацията на Европейския съюз като хармонизиращ инструмент, който съществува едновременно и в националните законодателства на държавите членки.
Нейните специфични балази:
1. Адресирана е до държави членки, а не изобщо до неограничен брой субекти.
2. Създава задължения за хармонизация на националните медийни законодателства.
3. Изборът на формите и средствата
4. Тя няма пряк юридически ефект, защото трябва да бъде ратифицирана.
Директивата “Телевизия без граници” регламентира:
1. Юрисдикцията, на която се подчиняват телевизионните оператори при разпространение на телевизионни програми.
2. Регулацията на телевизионните програми при отразяването на събития от значим обществен интерес.
3. Мерки срещу избягване на приложението на националното законодателство в сферата на излъчването на телевизионни програми.
4. Свободата на приемането и препредаването на телевизионни програми.
5. Понятието “европейски аудиовизуални произведения”.
6. Излъчването на филмова продукция, телевизионни програми, телевизионен пазар, спонсорство.
7. Право на отговор.
Според чл.26 от тази директива, европейската комисия е задължена да извършва периодичен мониторинг относно развитието на медийните отношения и прилагане на директивата.
II. Актове на Съвета на Европа.
Основен акт на Съвета на Европа е “Европейската конвенция за трансгранична телевизия” (ЕКТТ) и протоколът към нея. Тя е подписана през 1989 г. и влиза в сила 1993 г. България се присъединява към нея през 1998 г., а през 1999 г. конвенцията става част от националното ни законодателство. По своята правна природа конвенцията е международен договор, който установява рамка, стимулираща трансграничното теливизионно излъчване.
Трябва да се подчертае обаче, че за държавите членки на Европейския съюз основна е директивата “Телевизия без граници”, а не конвенцията и това е заложено в чл.27 от самата конвенция, който изрично придвижда примат (преимущество) на европейското законодателство. Като документ ЕКТТ има съществена роля в процеса на хармонизация и на българското право с европейското, т.е. тя е мост между медийните законодателства на дъжавите членки и държавите кандидати.

ТЕМА 6
Органи за управление на медиите

Органът, който е основен и единствен за регулиране на радио и телевизионна дейност е Съветът за електронни медии (СЕМ). Той е независим специализиран орган, който регулира радио и телевизионната дейност чрез регистрирането или издаването на лицензии за осъществяването на такава дейност и чрез упражняване на надзор за спазването на Закона за радио и телевизия, регулира медийната дейност.
СЕМ е юридическо лице със седалище в София и самостоятелен бюджет. Неговата дейност се подпомага от административно-технически служби. СЕМ се състои от 9 членове: 5 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от президента. По време на своя мандат членовете не могат да заемат друга платена длъжност, както и изборна длъжност в държавната и общинската администрация. Преди да встъпят в длъжност те подписват декларация за спазване на закона.
“Всеки член на СЕМ е длъжен да разкрие писмено пред съвета всеки съществен, търговски, финансов и друг делови интерес, който той и членовете на семейството му имат при вземането на конкретно решение”.
Мандатът на членовете на СЕМ е 6 г. На първото си заседание те избират председател за срок от 1 г.
Правомощия на СЕМ:
1. Осъществява надзор за спазване на Закона за радио и телевизия (ЗРТ).
2. Избира и освобождава генералните директори на БНТ и БНР.
3. Утвърждава членовете на управителните съвети на БНТ и БНР.
4. Дава становища по изготвяне на нормативни актове.
5. Взема решения за издаване, изменение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензия за радио и телевизионна дейност.
6. Сезира компетентните органи за нарушения на нормативни актове.
7. Извършва и заличава регистрации за осъществяване на радио и телевизионна дейност.
Актовете на съвета са: правилници, решения, деклараии и становища.
Финансиране на СЕМ:
СЕМ се финансира от Фонд радио и телевизия. За времето, през което изпълняват своите функции членовете на СЕМ получават месечно възнаграждение в размер на 3 средномесечни заплати.

ТЕМА 7
Контрол върху актовете за медийно регулиране

Надзорът и контролът за спазването на Закона за радио и телевизия се осъществява от СЕМ и от съда. При констатиране на нарушения СЕМ в срок от 1 месец е длъжен да разгледа и обсъди, представените документи и да вземе решение за налагане на имуществена санкция или отнемане на лицензия.
При констатиране на промяна на дейността на лицензиран телевизионен или радио оператор, СЕМ задължително отнема лицензията.
Лицензия се отнема и при следните хипотези:
1. Грубо нарушение на принципите на радио и телевизионната дейност.
2. Представяне на неверни данни по чл.111.
Отнемането на лицензия се осъществява чрез мотивирано решение, след отправяне на писмено предупреждение, с определяне на срок за отстраняване на нарушенията.
След отнемането на лицензия може да се кандидатства повторно, но не по-рано от 2 години.
ТЕМА 8
Правен статус на националните обществени медии

В глава 3 на ЗРТ се урежда правния статус на БНР и БНТ. Те са юридически лица със седалище в София, осъществяват своята дейност с предоставеното им имущество. Те създават и предоставят за разпространение радио и телевизионни програми, допълнителна информация, включително и телетекст с обществен интерес и за обществена полза. Те осъществявават разпространение със собствени комуникационни средства.
БНТ и БНР имат право и да купуват готови аудиовизуални произведения, включително и на принципа на обмена. Те имат право сами да създават програми или да възлагат създаването на външни продуценти. Също така те могат да участват в съвместни продукции.
БНТ и БНР имат право да включват безплатно в новините и репортажите информация за събития, за които друг радио или телевизионен оператор има изключително право за разпространяване като задължително трябва да обяви източника на информация.
БНТ и БНР създават национални и регионални програми, предавания за чужбина, предавания предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин, както и предавания за българи в чужбина.
Управление на БНТ и БНР:
Органите за управление на БНТ и БНР са гегерални директори и управителни съвети.
Генералните директори на БНТ и БНР, осъществяват своята дейност въз основа на договори за възлагане на управление.
Управителните съвети на БНР и БНТ се състоят от 5 членове, утвърждавани от СЕМ по предложение на генералните директори. Членовете на управителните съвети могат да бъдат лица с българско гражданство, които имат местожителство на територията на Република България. Мандатът на управителните съвети е 3 г. Едно лице не може да бъде избирано за повече от 2 мандата и не може да бъде член едновременно и на двата съвета.
Правомощията на управителните съвети са следните:
1. Определят основните насоки за обема и структората на програмите.
2. Приемат правилници за организиране на дейността си.
3. Определят професионални изисквания към своите служители.
4. Утвърждават договори за реклама и спонсорство.
5. Предлагат, приемат и осъществяват бюджет.
Решения се вземат с обикновено мнозинство.
Мандатът на генералните директори също е 3 години. Не могат да бъдат избирани за повече от 2 последователни мандата. Техните правомощия са свързани с провеждане на програмна политика, оперативното ръководство, организацията на бюджета.
Финансиране;
БНТ и БНР имат самостоятелни бюджети, приходи в тях постъпват от:
- финансиране от Фонд радио и телевизия;
- субсидия от държавния бюджет;
- собствени приходи от реклама и спонсорство;
- постъпления от допълнителни дейности;
- дарения и завещания;
- лихви и други приходи;
БНТ и БНР отделят не по-малко от 5% от субсидията от държавния бюджет и от постъпленията от Фонд радио и телевизия за създаване и изпълнение, съответно излъчване, на български музикални произведения и за българско филмово творчество.

ТЕМА 9
Финансиране на медиите

1. За финансиране на обществената радио и телевизионна дейност се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер. Не се заплаща за електромер на трифазен ток, регистриран за производствени нужди.
Лицата, които не притежават радио и телевизионни приемници заявяват това с декларация и се освобождава от заплащане. Съответната служба може да извърши проверка по всяко време.
Гражданите заплащат месечна такса в размер на 0.6% от минималната работна заплата, а юридическите лица в размер на 2.5%. Таксата се заплаща заедно с дължимите суми за ползване на електрическа енергия чрез касите на НЕК ЕАД.
2. Фонд радио и телевизия.
Създава се Фонд радио и телевизия, ръководен от управителния съвет, който се определя от СЕМ. Управителният съвет избира своя председател. За оперативната дейност на фонда, СЕМ избира изпълнителен директор.
Средствата във фонда се събират от месечни такси, първоначални и годишни лицензионни такси, лихви върху средствата набирани във фонда, дарения и завещания, други източници.
Радио и телевизионните оператори заплащат такси както следва:
- първоначална лицензионна такса;
- първоначална регистриционна такса;
- годишна такса;
- такса за изменение или допълнение на лицензия;
- за удължаване срока на лицензията;
- за издаване на дубликат от лицензията;
Средствата за Фонд радио и телевизия се разходват (използват) за:
1) Финансиране на БНТ и БНР.
2) Финансиране на СЕМ.
3) Финансиране на проекти от национално значение, свързани с внедряване и използване на нови технологии в радио и телевизионната дейност.
4) Финансиране на значими културни проекти.
5) Управление на фонда.
6) За НЕК.
Финансирането на БНТ и БНР е за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми и за целево финансиране на дълготрайни материални активи.









ТЕМА 10
Реклама и спонсорство

1. Радио и телевизионните оператори имат право да създават и да включват в програмите си реклама.
Рекламата е всяко публично съобщение, включено в програмата на оператора във връзка с търговия, работа, занаят или професия, имащо за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на стока или услуга, да съдейства за популяризирането на кауза или идея или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия.
Отделни програми и предавания могат да бъдат спонсорирани.
И рекламата и спонсорството се уреждат с писмени договори.
2. Реклама.
Рекламата следва да бъде съобразена с изискванията за лоялна конкуренция съгласно действащото законодателство, тя не може да насърчава поведение вредно за здравето или личната сигурност на гражданите. Не се допуска разпространение на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и незачитане на човешкото достойнство.
Не се допуска реклама с еротично съдържание с участието на малолетни и непълнолетни или предназначена за тях.
Също така не се допуска разпространение на реклами, които са основани на национална, политическа, религиозна, расова, полова или друга дискриминация.
Забранява се реклама, която използва средства за подсъзнателно внушение (25 кадър).
Скритата реклама е забранена.
Рекламата на стоки и услуги, за чието производство или търговия се изисква специално разрешение, могат да бъдат включени само след представяне на това решение.
Забранена е реклама на цигарени изделия и тютюнопушенето. А рекламата на всички видове алкохолни напитки трябва да се ограничи до точна група потребители.
За реклами не може да се използва държавния герб, химн, както и на лица на изборни длъжности в държавното управление.
Рекламата трябва ясно да се разпознава като такава и да бъде отделена от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства.
Рекламата се включва в програмите чрез рекламни блокове. По изключение в програмата могат да бъдат включени и отделни реклами.
Рекламите се включват в програмата между отделните предавания, тя може да бъде включена и в самото предаване, само при условие, че не се нарушава неговата цялост и качество и не се нарушават авторски права. В предавания съставени от отделни части рекламите могат да бъдат разположени между тези части. При предаване на спортни събития и състезания рекламата се разполага между отделните части или прекъсванията. Не се допуска реклама по време на национални чествания и религиозни служби.
Аудиовизуални произведения като игрални или телевизионни филми, с изключение на серии, сериали, забавни предавания и документални филми, могат да бъдат прекъсвани веднъж във всеки изтекъл период от 45 минути при условив, че времетраенето на предаването или филма надвишава 45 минути, след изтичане на 2 пълни периода от 45 минути по-нататъшно прекъсване е възможно на период поне на 20 минути.
Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава 15% от програмното време за деня и 12 минути на час.
3. Спонсорство.
Отделните предавания на операторите могат да бъдат спонсорирани изцяло или отчасти. Не могат да бъдат спонсори на предавания: политически партии, както и религиозни организации. Не могат да бъдат спонсори на предавания лица, които произвеждат стоки забранрни за рекламиране.
Не могат да бъдат спонсорирани новини с изключение на спортните новини.
Спонсорът няма право да оказва влияние върху съдържанието на спонсорираното предаване.
Спонсорираните предавания не могат да призовават към продажба, купуване на стоки на спонсора. Името на спонсора се споменава само в началото и/или края на предаването.



ТЕМА 11
Лицензиране и регистряция

I. Лицензиране на радио и телевизионни оператори.
Радио и телевизионната дейност, чрез използване на дълекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, се осъществява въз основа на лицензия издадена от СЕМ. За нея могат да кандидатстват еднолични търговци и юридически лица. Те следва да са регистрирани по българското законодателство.
На лицензия подлежат също БНТ и БНР, само че без търг или конкурс.
За издаване на лицензия не могат да кандидатстват лица, на които е отказано или отнето разрешение за извършване на застрахователна дейност, както и лица, които не могат да докажат произхода на имуществото си, както и лица обявени в несъстоятелност. Не могат да кандидатстват лица, които осъществяват охранителна дейност.
Всички тези обстоятелства се доказват пред СЕМ с документи и декларации.
Лицензията е лична.
При предоставяне на документи за получаване на лицензии кандидатите декларират, че не притежават дялове, акции или друг тип права за участие в други медии над допустимия размер според антимонополното законодателство.
Лицензията се издава за срок от 15 г., той може да бъде продължен, но за не повече от 25 г.
Лицензията за радио и телевизионна дейност съдържа:
1. Наименованието на оператора.
2. Вида дейност (обществена или търговска).
3. Начална дата за разпространение на програмата.
4. Обхват на разпространение (национален, регионален или местен).
5. Срок на лицензията.
6. Технически и други изисквания към програмите.
Ред за издаване на лицензия:
Кандидатите за лицензии подават писмени заявления до СЕМ. Към него прилагат:
ü Учредителен акт или удостоверение за съдебна регистрация.
ü Удостоверение, че не се дължат данъци и осигуровки.
ü Предложения за способ за разпространение на програмите.
ü Декларация за обстоятелствата по чл.108.
ü Доказателства за финансовата възможност.
ü Програмен проект, програмна концепция, програмна схема и списък на допълнителни услуги.
ü Доказателства за търговски и отстъпени авторски права.
СЕМ извършва проверка за редовността на тези документи, при констатиране на пропуск се дава 7 дневен срок за неговото поправяне.
II. Регистриране на радио и телевизионни оператори.
Лица, които желаят да създадат радио или телевизионна програма, за разпространение чрез технически способ различен от наземното радиоразпръскване, подлежат на регистрация.
Желаещите да се регистрират подават в СЕМ документи по чл.111 (учредителен акт, съдебна регистрация, технически способ, декларации, програмен проект, концепция и схема, други доказателства). Съветът се произнася с решение в 14-дневен срок.
Решението съдържа:
1) Наименование на оператора.
2) Наименование на програмата.
3) Вида (обществена или търговска).
4) Начална дата на разпространение на програмата.
Регистрираният е длъжен да уведоми СЕМ за промяна в обстоятелствата.
Регистрацията е безсрочна.

ТЕМА 12
Етичен кодекс на журналистите

Неотменното право на човека на информация, свобода на словото и критика, неотменното право на обществото да бъде осведомявано за факти и мнения са в основата на правата и задълженията на журналиста.
Тези правила (комплексът от права и задължения) могат да бъдат обособени в 5 групи:
1. Журналистът не трябва да допуска негови произведения да способстват за противопоставяне на хора по расов, етнически, верски или съсловен признак. Той е длъжен да не използва квалификации, засягащи човешкото достойнство и да отстоява правото на отговор в същото място и в същото програмно време. Не трябва да допуска негови материали да се представят в изопъчен вид, както и да се деформира истината. Длъжен е да съобщава само факти, които са му известни.
2. Журналистът е длъжен да не използва свободата на словото с користна цел, за уреждане на лични взаимоотношения, за облагодетелстване под каквато и да е форма, както е длъжен да не използва името и професията си за реклама и търговски цели.
3. Журналистът не трябва да използва нечестни средства за набавяне на информация, не трябва да нарушава личната тайна. Журналистът не трябва да плагиатства и задължително да цитира автора на използваното от него произведение. Той не трябва да действа във вреда на информатора си и да не злоупотребява с искренността и страданието на хората.
4. Журналистът не приема задачи несъвместими с професионалното му достойнство. Той не трябва да пречи на свой колега при събиране на информация.
5. Журналистите не се поставя в услуга на службите за сигурност.

3 коментара:

peteto каза...

zdr,mariq!blagodarq mnogo,4e si ka4ila tezi lekcii po mediinopravo.mislq 4e 6te mi svar6at rabota.blagodarq!:)

Olia каза...

I az mnogo blagodarq. Glavobluskanicite mi tezi dni, pri4ineni ot predstoq6tiq mi izpit po Mediino pravo, se oblek4iha sled pro4itaneto na sistematiziranata informaciq :)

bellaa каза...

mnogo blagodarq za ka4enite lekcii!bravo!6te sa mi ot polza za izpita!